NiEMa 13

Към мястото с картинките

Area no Kishi или какво прави добрата манга

leave a comment »

Име Area no Kishi; エリアの騎士
Автор/и Igano Hiroaki (история) & Tsukiyama Kaya (арт)
Тип манга
Издател Kodansha
Демографски жанр шоунен
Жанрове slice of life, спорт, драма, комедия
Списание Weekly Shounen Magazine
Първоначално издаване 08.17.2006 –
Излезли томове/глави 16
Преведени томове/глави 6б/44
Лицензирана не
Лицензирана от
Аниме не
Начало и край на анимето
Продължения/друго

Кое определя една манга като наистина добра? Рисунък, сюжет, герои, динамика? Ммне. Добрата манга си личи от момента, в който прочетеш първата глава. Всички силни страни моментално изпъкват, всички слаби страни се издават. Да, една манга може да ми хареса и едва след като изтърпя 5-6 слаби глави и набере скорост, но истински добрата манга е тази, която те грабва ей така.

Как избираме манга? Резюме и заглавие. Преди всичко заглавие, защото за разлика от американците, японците и прочие западняци, нашият достъп до мангата обикновно е подчертан и в синьо. Area no Kishi се появи под носа ми когато си се размотавах в onemanga.com, търсейки някое ново парче с бойни изкуства в него. Kishi – рицар, значи мечове, бинго.

Е да, ама не. Резюмето в onemanga – „Смятайки, че е слаб във футбола, Айзава Какеру се опитва да стане мениджър на футболния отбор, в който по-големият му брат Сугуру е баш мастъра…” окей, пардон, не трябваше да натискам точно този подчертан и червен линк. Футболът за мен си е губене на време…

След това обаче видях корицата. Рязка, оранжево, синьо и черно, явно от първия танкобон. Казах си „е пък какво толкова”, и кликнах на първа глава.

Историята

Area no Kishi накратко разказва за гореспоменатия Айзава Какеру, който в началото е убеден, че не го бива с кръглата топка, докато не става един неприятен инцидент с него и брат му. Сугуру изпада в мозъчна смърт, и лекарите вземат сърцето му, за да спасят Какеру. След няколко месеца нашто момче е излекувано и настървено да стане японския Марадона.

Героите

Айзава Какеру – главният ни герой, който като външен вид е класически, иначе не толкоз. В началото е убеден, че не става от него футболист, но цялата работа е всъщност защото брат му е безумно добър. Самият Какеру много си го бива, а с новото сърце, да кажем, нещата стават още по-интересни. Какеру е притеснителен и неуверен в началото, но бързо се превръща в пъти по-интересен образ.

Айзава Сугуру – е този вече е звяр от класа. Бивш представител на Япония в U-15 отбора (азе от футбол не разбирам, предполагам, че това е младежкия отбор на Нихон), никой не може да му хваща пасовете, освен Какеру, почти. Много е изнервен на брат си, защото счита, че малкия клинчи. По-късно се разбира, че Сугуру си търси партньор на полето, който да поема неговите баровски пасове и да вкарва голове – като конят (в английският knight) в шаха. Откровено си признавам, не схващам напълно спортната метафора, но оттам идва заглавието на мангата.

Севънвикат й така, защото се казва Нана, явно Seven им звучи по-куул. Появява се в първата глава, приятелка от детството (абе тия с лопати да ги риеш, егати), някога е точила лиги на Сугуру, докато Какеру си е падал по нея. Той още си пада по нея, само дето… както и да е. Играла е с тях футбол в мъжкия отбор в началното училище. Върху нея са бухнати всички класики на романтичната комедия – хващане за циците, задявки, и прочие, но са направени толкова деликатно и толкова ненатрапващо, че почти не се усещат. Много готина мацка, и играе почти толкова добре колкото двамата братя.

 

Маскираният футболист – това е един образ с качулка и странна маска, която се появява нощем в парка, където Какеру играе футбол сам, и се съревновава с него. Какеру подозира брат си, аз също до едно време. Ключов герой в първите 10 чаптъра.

 

И още доста. Не искам да ви развалям кефа от манга с едва 44 глави, четете си я.

Арт

Корицата не лъже. Изчистени линии, много сили, отчетливи, малкото цветни страници са много добре, като цяло перфектният арт за спортна манга, шоуненски, но и с малко характер. Няма излишен еччинес, но Севън си е сладка. Динамика колкото си щеш, макар че ми се ще малко разнообразие на моменти.

Ииии все пак….

Футболът ми е през оная работа. Обаче мангата ме хвана и не ме пусна до 3 и половина, а на другия ден имах лекции в 9. Кое точно ме хвана, не знам, но футбол или не, това е добра манга.

Една добра манга се определя от всички онези дребни неща, които ни привличат в нея и ни се струват интересни или близки – или въпреки тях.

Written by nem13

ноември 21, 2009 at 04:58

Публикувано в шоунен, Ongoing заглавия

Ichigo 100%, шедьовърът на Кавашита Мизуки

leave a comment »

ac4417

Име Ichigo 100% (草莓100%)
Автор/и Кавашита Мизуки (河下水希)
Тип манга
Издател Шуейша
Демографски жанр шоунен
Жанрове комедия, еччи, романс, училищен живот, отрязък от живота
Списание Weekly Shounen Jump
Първоначално издаване 2002 –
Излезли томове/глави 19
Преведени томове/глави 19
Лицензирана да
Лицензирана от Viz Media
Аниме TV&OVA
Начало и край на анимето 1 – 66 глава
Продължения/друго

草莓100%

Автор: Ghostbuster

В началото:

Бях доста резервиран към тази манга, струваше ми се, че ще е твърде сладникава за вкуса ми… но така се получи, че прочетох едно друго кратко произведение на Кавашита Мизуки-сенсей Lilim’s Kiss и направо се влюбих в стила й на рисуване и начинът на разказване на историята… тааа сметнах за нужно да прочета и най-известната й манга Ichigo 100%.

Тази манга не ти дава отговор на екзистенциални въпроси, не те кара да се задълбаваш в живота (поне в началото), чувствата и мислите си… напротив, отпуска те, кара те да се посмееш, малко те натъжава, но като цяло те оставя с едно красиво и топло чувство на удовлетворение, без в същото време да те откъсва от реалността. Към края обаче нещата постепенно започват да се променят, главните герои започват да порастват, чувствата и действията им започват да „съзряват”… поставени на изпитание не всички получават това, което искат или което заслужават – и точно както в реалния живот някои остават наранени а други успяват да намерят истинско щастие. Точно тази реалистичност кара читателя да мине цялата манга на един дъх и му помага да разбере и оцени по-добре собствените си преживявания като ученик.


Историята…

започва с образа на Манака Джумпей – ученик последна година в началното училище – мечтаещ да влезе в гимназията Изумисака и да се присъедини към тамошния клуб за създаване на филми. Един ден той решава да се изниже от клас за да види красивият залез от покрива на училището. Отваряйки вратата на покрива обаче, той заварва едно невероятно красиво момиче и по погрешка вижда бикините й. Момичето се паникьосва и избягва, а нашия герой естествено се опитва да разбере коя е тя (kiinda stalker~like, huh ^_^). Междувременно, след като вече е станал гимназист, няколко момичета се влюбват в Джумпей и се образува един доста забавен четириъгълник с Манака в средата.

Личното ми мнение…

е че описанието по-горе е само интрото, мангата отначало се върти около намирането на въпросното момиче, а след това става пълна какафония от high-school life преживявания (та чак до завършването на гимназия ), много пантсу и няколко хипер мега яки мацки, които харесват Junpei …е не всичките де (за щастие), но повечето поне.
Мангата обаче не е точно school-life харема, който пускат като на конвейр напоследък, а се съсредоточава доста и върху чувствата на героите, развитието и порастването им (това разбира се не пречи да има мега смешни моменти, съчетани с доста ecchi).

Това, което ме накара да се влюбя в тази манга обаче (освен невероятно красивият и изпипан арт ест), са последните 2-3 тома, в които просто си личи как героите порастват с всяка глава, как променят мисленето си и как се стремят към щастие и се борят за мечтите си. Като добавите и малко драма накрая, просто се получава нещо невероятно красиво и въздействащо. Като цяло последният том определено ми разби всички досегашни класации за манга от този жанр (вече класирам comedy-school life мангите с Ichigo 100% -1 , Ichigo 100% -2 и т.н. ).

Не може да не спомена и че самата история си я бива, а реализацията и сценарият на действие и развитие на героите и ситуациите определено е на изключително високо ниво. Единственото нещо, което ме подразни малко е голямата нерешетилност на главния герой, но това се преживява, пък и добавя доста забавни и echhi ситуации към главното действие. Всеки който е изпадал в ситуацията да ходи с 2+ момичета наведнъж ще схване за какво говоря, а за тези, които не са имали това щастие (нещастие – зависи от гледната точка ) определено ще е добре да се съсредоточат върху една от главните поуки в мангата – винаги бъдете честни със себе си и с хората, които обичате и се борете до край за тях
Хайде няма да ви спойлвам повече, за съжаление не можах да изразя и половината от преклонението си пред тази манга, но се надявам да съм събудил поне малко интереса ви.

Героите:

manaka

На първо място започваме разбира се с главния заподозрян – Манака Джумпей. Той не е красив и, макар и да не е тъп (…е добре де доста тъп си е – не се справя добре както в училище, така и със сърцата на почитателките си…), има доста готин характер (big deal )… Освен това Джумпей има невероятният късмет винаги да блесва с нещо, когато се намира покрай някое красиво момиче, което след това започва да открива готините му страни и да се влюбва в него (определено адски ценно качество ). Манака е добър и в режисирането на филми и всъщност благодарение на възроденият от него клуб успява да се докаже и да привлече женското внимание…после мацките не били комерсиални а).kitaooji

Китаооджи…. определено моята фаворитка, момиче с огромен сексапил, страхотен характер, адски буйна и в същото време невероятно нежна… абе най-готиното момиче според мен сред цялата женска плеяда и един от най-любимите ми женски манга персонажи евър. Какво намира в тоя кретен Джумпей и аз не знам. Сатсуки FTW.

nishinoНишино… абе не е лоша, ама някакси не ме накефи особено нито на външен вид, нито като държане. Определено обаче има много нежен характер и преживя доста неприятни моменти покрай тоя дебил Джумпей. Ааа да, освен това и готви страхотно, особенно е добра в приготвянето на торти.

toujo

Тоуджо Ая …еми т’ва е уж най-голямата любов на Manaka, проблемът е че двамата са хипер плахи когато стане въпрос да се обяснят един на друг… Има много готин характер, адски красива е (особенно когато свали тия скапани очила) и е невероятно умна… само ако не беше толкова смотана и ако беше награбила Джумпей когато трябваше…

mukai

Мукай… хипер яката мацка, обаче има фобия от мъже… Естествено нашият герой ще я излекува от страха й и познайте какви ще са нейните чувства към Джумпей. Ако не беше Сатсуки, Мукай определено щеше да е моят фаворит. Ааа да – това момиче има невероятно перверзно подсъзнание, много ме е яд че се появява толкова късно в „надпреварата“ за сърцето на Манака.

В мангата се появяват и две лолита, но те изобщо не ми се нравят, така че ще им пропусна преживяванията. Приятелите на Джумпей са Комияма и Сотомура и те са с някакво невероятно перверзно съзнание, като Комияма е по-тъп и от Джумпей (което си е постижение), а Сотомура е някакъв зъл незадоволен гений . Сестрата на Сотомура – Мисузу също не ме кефи особенно (може би защото май беше единствената която оплю Джумпей и му каза какъв е боклук в лицето). Появяват се и двама съперници за сърцата на някои от почитателките на Манака, но и те не са важни, понеже бяха грубо и безапелационно отрязани (макар че са най-красивите момчета в даскалото и всички момичета припадат само при вида им ).

Ето и някои от най-запомнящите се моменти в мангата:

Pic1 // Pic2 // Pic3 // Pic4 // Pic5 // Pic6 // Pic7 // Pic8 // Pic9 // Pic10 // Pic11 // Pic12 // Pic13 // Pic14 // Pic15 // Pic16 // Pic17 // Pic18 // Pic19 // Pic20 // Pic21 // Pic22 // Pic23 // Pic24 // Pic25 // Pic26 // Pic27 // Pic28 // Pic29 //

Като заключение…

…ще кажа, че мангата представя златните младежки години на главните герои, изпълнени с много смях, докато предприемат първите стъпки в любовта, намират нови приятели и се сблъскват с ежедневните и често забавни проблеми на младостта. След всяка глава читателя остава с едно меланхолично чувство на задоволеност, носещо едновременно по малко тъга и щастие, съчетани по неповторим начин. Това е и посланието на Кавашита Мизуки – да се види красотата на живота и да се усети неповторимостта на младежките години, изпълнени със смях и тъга.

Written by nem13

октомври 10, 2009 at 23:54

Sanctuary – японската мафия в цялото й величие

2 Коментари

Sanctuary part 5 05-00cover

Име Sanctuary
Автор/и Fumimura Sho (Buronson) – арт & Ikegami Ryoichi – история
Тип манга
Издател Shogakukan
Демографски жанр сейнен
Жанрове екшън, драма, романс, трилър
Списание Big Comic Superior
Първоначално издаване 1990
Излезли томове/глави 14 тома/Shogakukan събират поредицата в 12 тома
Преведени томове/глави 14 тома
Лицензирана Да
Лицензирана от Viz
Аниме OVA – 1 епизод
Live Action Sanctuary (1995) – Филм
Друго Мангата, анимето и Live Action са лицензирани от една и съща компания – Viz Media

Как започна всичко :

Принципно се въздържам от суперлативи. Не ги харесвам и не обичам да ги ползвам, защото винаги ми сsanctuary_2ed_01е струва, че така някой друг ти насажда неговото мнение и обикновено след това „невероятният шедьовър“ се оказва второразрядна манга с повечко фенсървис вътре. Но за това заглавие ще си го позволя, защото принципно политическите трилъри не са от най-предпочитаните ми четива, независимо дали става въпрос за манга или за литературния жанр по принцип, и въпреки това изчетох 14-те тома на Sanctuary за две нощи. Защото мангата е просто разкошна независимо от гледната точка.

Умовете, стоящи зад това заглавие, са доста известни мангаки в Япония, творящи почти изцяло само в сейнен жанра. За да не досаждам много с излишна информация ще спомена само Crying Freeman и Hokuto no Ken и може би вече някои от четящите тази статия ще добият представа за какви величия на мангата си говорим.

manga_bill_clintonАртът, както и при повечето сейнени, е шокиращо реалистичен (и после елате ми обяснявайте как всички манга герои били с големи очи, странни прически и имали чиби форми) и все ми се струва, че това съвсем спокойно може би са били истински личности от плът и кръв, а не образи от въображението на авторите, които те са пренесли на белите листове. Естествено, за да може да бъде още по-реалистично, в мангата са включени и реални личности като… президентът на САЩ например (моля, погледнете в ляво). Самото действие в заглавието се простира някъде в годините от края на войната във Виетнам до края на 20-ти век – време сравнително близко до нашето .

Eat or be eaten

Добре дошли в света на уличните банди, наемните убийци, корумпираните чиновници, мутрите, леките жени, контрабандата, политически машинации, задкулистните интриги и т.н Разбираемо, контролът на цялата тази система води до една почти неограничена власт над всичко. И за това всъщност се борят абсолютно всички – да доминираш над останалите и да контролираш техните действия – нещо като Бог на земята.

sanctuary_04

Само чудовище може да спре друго чудовище и така междуличностните конфликти се превръщат в борба на титани, докато читателят седи на нокти в очакване на следващия труп. Тези персонажи притежават някаква едновременно величествена и злокобна аура, която неустоимо ни привлича. Защото за героите в мангата пътят надолу е всъщност направо към 3-те метра под земята. Но както има герои, по които имаме симпатии, така има и такива, които просто се молим да ги очистят в най-скоро време, само че не става просто да вземеш оръжието и да стреляш, защото йерархията в мафията си има строг ред и ако станеш прекалено опасен, ще привлечеш твърде много внимание.

Същите герои поставят собствените си цели над всичко и стриктно си ги следват. Ако трябва да го опростя още повече, ще сведа нещата до игра на шах, където ненужните пешки се убиват, някои важни клечки трябва да са постоянно в шах, а „царят“ се премахва от сцената, когато станеш достатъчно силен, за да го изместиш… и после се преместваш на следващата дъска.

За самата манга :

Sanctuary e нещо средно между политичести трилър и криминале. sanctua1

В свят, където нищо не е трайно и предателството е нещо нормално, главните герои се борят да запазят връзката помежду си (не е яойска, спокойно) и да осъществят общата си мечта. Така че в крайна сметка е хубаво да има и неща, които не се променят с времето и обстановката.

Историята има двама главни персонажи – Акира Ходжо и Чиаки Асами, приятели от детството. До колко заравянето на трупове от деца, надзиравани от въоръжени части, може да се нарече приятен детски спомен е отделен въпрос, но по-важното е, че тогава развиват така необходимият им инстикт за оцеляване и онази невероятна агресия, която крият зад изкуствените си маски, но без която не биха имали сили да продължат. От друга страна установяваме, че поне като дете Асами е бил по-силният от двамата, а Ходжо му е нещо като длъжник, тъй като бива спасен от него. Човешката воля си остава едно от най-силните оръжия на човека. А в това заглавие е доведена до абсолютната си крайност. Така заражда общата им идея обликът на Япония да бъде променен. Всъщност това е и смисълът зад заглавието – Япония да стане за тези двама мъже едно светилище.

Героите :

Макар в тази манга да има доста колоритни герои , много от тях са или прекалено епизодични, или седят само за фон и не вършат нищо през по-голямата част от времето. Затова се спирам на тези четиримата – с останалите ще се запознаете ако отворите мангата.

sanctuary_akira Акира Ходжо или човекът в бяло, който избра тъмната страна. Ако все още не сте разбрали, образът на якудзата е свързан с белия костюм, който носи, и това го различава от кой да е чиновник и обикновен простосмъртен. Той доста бързо се изкачва в йерархията на мафията благодарение на своя блестящ и особено опасен ум, способности да предвижда действията на останалите и необикновен нюх в бизнеса. Една безскрупулна и амбициозна личност, която рядко се двууми над решенията си и винаги има поне един скрит коз в ръкава. Изключително много цени подчинените си и най-вече Асами, но ги оставя сами да се справят с положението.Sanctuary part 5 13-12

Чиаки Асами или човекът ,който иска да промени света по законен начин. Макар ясно да вижда как мафията буквално се е срастнала с централните органи, той решава че независимо какво ще последва за в бъдеще то трябва да стане по един сравнително безкръвен начин, а не да ползва методите на предходното правителство. Защото това би означавало да последва техния път. Макар и Асами да пробива пътя си към върховете значително по-трудно, той е изключително методичен и гъвкав в действията си и се стреми да има по-малко скандали, политическо напрежение и убити. За да постигне това, той създава партия на „младите“, която се стреми да свали от власт старото правителство чрез избори и да въведе така необходимите реформи в страната. Изключително интелигентен, начетен и последователен в действията си, което до голяма степен затруднява неговите портивници.

25411 Г-н Токай е може би един от малкото персонажи, които, попаднали на точния човек (в този случай на Акира Ходжо), му остават предани и вярни до края на живота си. Висок на ръст, с небрежно облекло, винаги носещ тъмни очила и пуши, когато има време за това. Няма нищо против да върши мръсната работа на Ходжо и да му служи като бодигард при нужда . Той е доброто момче за всичко, което никога не се проваля. Вероятно един от редките герои в мангата, които разчитат много повече на револвера си, отколкото на интелигентността си. Въпреки това той си остава чаровникът на групата.57115

Ишихара Киоко – една жена от полицейски инспектор до леглото на якудза. В началото на мангата Киоко е полицейският инспектор, комуто е възложена задачата да разследва престъпното минало на Ходжо и да търси улики срещу него. Докато тече разследването обаче се запознава с Асами, а малко по-късно и с Ходжо и малко по малко започва да разбира и оценява изборът и на двамата мъже. Помежду им се формира нещо като приятелство и това я кара малко по-късно да се присъедини към партията на Асами и да стане любовница на Ходжо, като се стреми да е от максимална помощ и минимална тежест.

За край :

Мангата, освен с много кръв и гилзи, е наситена с доволно количество цинизъм и черен хумор. Което си е само още един плюс за нея самата – никога не преминава границата на добрия вкус, но показва колко жестока може да бъде реалността и колко много обича да те изненадва (обикновено в най-неподходящия момент). Естествено всяка личност има различна приспособимост към ситуацията и ако действаш достатъчно хитро и бързо можеш да обърнеш нещата в своя полза. Отделно самият манталитет на героите не е лесно разбираем и до края на мангата читателят се чуди дали тези личности всъщност са духовно извисени или просто пропадат с всяка изминала глава. Но както се казва, границата между гениалността и лудостта е съвсем тънка.

Written by shielshi

август 13, 2009 at 12:20

Yaoi и Shounen-Ai ~ раят на всяко момиче

2 Коментари

* Става въпрос за любов и секс между момчета. На който не му харесва, да не чете по-надолу.

yaoi2cp5

Какво е това yaoi и защо толкова не искаха да пиша за него:

Най-кратко яои е жанр, което е фокусиран главно върху женската публика и е ореантиран върху хомосексуални отношения между момчета или мъже (или между момче и мъж, но нямам намерение да ви стресирам от сега). В началото възниква като доужиншита на известни манги и анимета, но в крайна сметка се утвърждава като жанр оригинални произведения, писани от жени и идеализиращи мъжката любов.

Популяризира се в рубриката Boys’ Love (за по-кратко BL), от която идва и името на жанра, което се използва в Япония. В англоговорящите страни, а и не само в тях, се използват термините yaoi и shounen-ai.

yaoishounen-ai: Или по нашему „момчешка любов“ е по-лекият вариант на яои-то. В началото терминът се използва в Япония за ефебофилия (влечение на възрастни мъже към юноши) и педерастия (сексуалните отношения между тях), но в началото на 70те става име на субжанр шоуджо манги. В момента под шоунен-ай разбираме романс между момчета без секс – т.е. всичко се свежда до целувки, прегръдки и много захаросана любов. Всъщност това за любовта не е точно така, защото много мангаки обичат да ни мъчат с трагедии, ангст, драма и че понякога дори и смърт. a9416490-c9af-4ef1-872e-726253d9e240

yaoi: YAmete, Oshiri ga Itai както обичаме да казваме или на български: „Спри! Боли ме задникът!“ Но всъщност яои не означава това. Терминът идва от Yama nashi, ochi nashi, imi nashi (ヤマなし、オチなし、意味なし) , което означава „No climax, no point, no meaning“ – това очевидно подсказва и еротичната ориентация на жанра. Сексът обикновено е доста графичен, а момченцата са бишоунени, което привлича бая девойки към култа. За протокола: бишоунен е красиво момче, често притежаващо женски черти. Всъщност както и да ги разграничавам, тези термини са приети от западните фенове, защото в Япония и за двете се използва BL, а ние си разграничаваме сексуалното и не-сексуалното съдържание на мангата с яои и шоунен-ай.

шотакон: Не ми се говори особено за това, а и нямам ни най-малкото намерение да сложа картинки – става въпрос за BL формата на лоликона: секс с малки момченца.

Както обясних вече, в Япония шоунен-ай се използва като субжанр на шоуджото и джосея, който се фокусира от платонична до романтична и сексуална връзка между момчета/мъже, докато яоито е повече за доужиншита и секс сцени, които обаче изключват жанра гей коми. Ето малко и за него:

Гей коми / Бара: charrie4

Това е жанр , който е насочен към мъжката хомосексуална аудиенция. Прави се от мъже за мъже и се издава в специализирани списания за ML (Men’s Love очевидно). Като цяло не се сканира и превежда особено много, защото е доста по-реалистично от яоито: героите са не толкова идеализирани (мускулести са, може да са с малко повече килограми, за разлика от бишоунените имат и косми). В гей коми няма толкова лигави сцени с реване или дълги паузи, а и самата обстановка е различна: докато единствената разлика между шоуджото и BL-a е пола, в гей коми става въпрос за трудностите на една хомосексуална връзка, гей браковете, парадите, осъзнаването на това, че си гей и т.н.

Някой главни елементи в BL мангите:

~ Женските персонажи почти не присъстват. Или ако ги има играят някаква много минимална роля.

~ Изнасилването, колкото и странно да звучи, в BL-a се приема като нещо хубаво и красиво. Главната идея е, че ако изнасилвача обича жертвата си, тя запазва своята невинност, а и в повечето случаи „жертвата“ си умира от кеф и чрез самото изнасилване разбира, че обича този, който го насилва. Между другото, преди някой да обвини яоито в каквото и да е, това го има адски често и в шоуджо мангите, така че явно си е някакъв скрит японски фетиш.

~ Много често има някаква трагедия – да речем единият е без родители или е имал лошо детство, което рефлектира на отношенията му с другия например. Или в самия сюжет има много драма – раздели, изнасилване от трето лице, смърт и т.н.

~ Двойката винаги е разделена в един стереотип „семе и уке“:928b4823cd5990_full

Семето е доминиращия – той обикновено е по-голям (по-висок и/ли по-възрастен) от укето. Много често е секси биши с очила и заема някакъв влиятелен пост (например учител в училището на другия или негов шеф, а понякога е по-голям брат или готиният приятел от детинство). Като цяло на семето му е трудно да каже, че обича укето или пък му го повтаря, докато го изнасилва, което укето естествено харесва, но не си признава. Изобразяват го често като мълчалив и твърд, физически силен, трудно показващ чувствата си, но готов на направи всичко за своето малко, сладко укенце. (На картинката е в дясно.)

Укето е стереотипът за ревящото момченце, което бива доминирано и не може, а и не иска да се съпротивлява. Укетата са женствени, лигави, слабички и много сладки. Влюбени са до полуда в своето семе, но се опитват да му се противопостявят (обикновено по време на секс, когато викат „не!“)

Този вид герои не е задължителен, а семе и уке се използват за този, който е отгоре и този, който е отдолу, така да се каже. В някой манги се сменят или семето е по-малко от укето, но пък толкова ентусиазирано, че си наваксва пропуска с годините. 😄

Доужинши:Naruto__SasuNaru_by_ippus

Това е манга, която е правена по не-яои, не романтична манга, обикновено шоунен или сейнен, къето между героите има близко приятелство или някакъв конфликт. Например от Наруто най-известната двойка, по която има сума доушиншита и слаш фикове е СасуНару, също така: Какаши / Ирука, Саске и Итачи, в Блийч това са Ренджи и Бякуя, Ичиго и Ишида, Ичиго и Ренжи. Двойки, по които се правят доужиншита са и Хееро/Дуо (Gundam Wing) , Райто / Л ( Death Note) и др.

Има случаи, в които мангаки правят доужиншита по собствените си манги, в които се обръща внимание на романса или хардкор секс сцените, които отсъстват в оригинала. В момента се сещам за Remix и Megamix доужиншитата по Gravitation, които са много 18+, но пък е приятно да видиш любимите си герои в мръсни пози с оригинален арт…

Някой по-известни яои и шоунен-ай манги:

Вместо заключените ще изредя някой неща, които всеки уважаващ себе си яои фен трябва да прочете:

Gravitation, Viewfinder, Crimson Spell, Haru wo Daiteita, one shot-ите на Minase Masara и т.н. Има адски много заслужавщи си неща, за които в момента сигурно не се сещам, ама на който му се чете, ще си ги намери.

Written by nimeria

август 12, 2009 at 02:04

Публикувано в История на манга

Tagged with ,

Aishiteruze Baby – когато едно шоуджо е сладникаво, без да нагарча

with one comment

vol6
Име Aishiteruze Baby
Автор/и Maki Yoko
Тип манга
Издател Shueisha
Демографски жанр шоуджо
Жанрове комедия, драма, романс, училищен живот
Списание Ribon
Първоначално издаване 2002 – завършена 2005
Излезли томове/глави 7
Преведени томове/глави 7 /33
Лицензирана Да
Лицензирана от Viz Media
Аниме Тв серии
Начало и край на анимето Започва от глава 1 и завършва на глава 23 ,том 6
Продължения/друго

Няколко думи за начало :
В една реалност, която не е много по-различна от нашата, всичко е красиво. Жените са слабички и хубавки на външен вид, мъжете са (99% от случаите) като извадени от наръчник „как да нарисуваме перфектния бишонен“, пейзажите трябва да са хармонични и… всичко изглежда толкова прекрасно. Честно казано в шоуджото рядко има нещо, което може да ви направи лошо впечатление от страна на арта – там всичко просто е прекалено хубаво за да е истина. На фона на това, някакси е доста трудоемка задача да развиеш своя собствена история при положение, че самият жанр ти налага доста стереотипи. И може би точно това поражда онази розово-бонбонена идея, че само жените харесват шоуджо мангата. Истината е, че мъжете гледат толкова шоуджо, колкото жените – шонен (добре де, може би малко по-малко). Защото все пак като погледнем по-отблизо, нещата не са толкова захарни, колкото изглеждат – или поне ако може да подбирате и не сте пълният карък.

Самата история :

От ляво на дясно : Юзую, Кипей и Кокоро

1428Кипей е на 17 и сега му е паднало да изживее най-безгрижните дни от тийнейджърството си. В крайна сметка е достатъчно отворен и привлекателен (това последното звучи някак иронично на фона на големите изцъклени очички),че да умее да привлича противоположния пол, и естествено след като флиртуването му се отдава защо пък да не се възплозва от това !? Само че, както знаем ,за да е интересна една манга трябва да се появи някаква врътка в сюжета с цел да се различи по нещо от своите предшественици. Та тук няма магически сили, демони и прочие – гърмът  от ясно небе е от съвсем друго естество . Тези дни на блаженство много бързо свършат, когато на негово величество свалячът е възложено да се грижи за 5-годишната Юзую, която току-що е била изоставена от майка си , която пък му е леля. Така нашият герой се оказва притиснат в ъгъла и трябва да се откаже от своя спокоен живот, за да се грижи за едно малко и сладко, но същевременно беззащитно и травмирано момиченце. А до колко ще успее е друга тема и ще разберете чак в края на мангата…

Героите :

kippeiКатакура Кипей

Нека да си го кажем направо – да си кретен не е лесно, а да те тресат хормоните – още по-малко. И за капак да ти бутнат малко същество, за което трябва да се грижиш, при положение че не можеш да оправиш собствения си личен живот – това вече е направо черешката на тортата. Естествено комичните ситуации не закъсняват. И все пак Кипей и Юзую са всъщност героите, които най-много израстват в тази манга. Наистина макар и малко насила в началото, на нашето момче му се налага да порастне и да се научи как да се грижи за другите и да им показва обичта си. Перипетите са на лице и сега въпросът е дали нашият герой ще има силата да се промени и да запази този „нов“ Кипей.

Сакашита Юзую preview_aishiteruze_baby
Макар и първо да се запознаваме с Кипей, смятам че Юзую е всъщност по-сложният персонаж и този, който се развива повече в продължение на главите. Външият й вид просто крещи „аз съм малка сладурана“ и такава си е по душа. Нейната сюжетна линия е най-трогателната – бидейки изоставена от своята майка, у нея се насажда чувството, че е мразено същество, което няма място на този свят и за което останалите не бива да се грижат. Естествено това светоусещане е скрито под тонове захарен памук и усмивки . Докато тя се опитва да заслужи обичта в сърцата на хората около нея, същевременно съвсем логично се бои да не би отново да бъде изоставена. И така докато всички се опитват да й помогнат, тя помага на всички останали. Тя се превръща в нещо като проводник на всички емоции и в своеобразен катализатор на действието, защото е спусъкът, който кара всички да преосмислят действията си.

И преди да сте обявили Кипей за педофил (както направи по едната случайност кака ви Ним), може би точно сега е мястото да кажа, че романсът не е между Кипей и Юзую. Звучи някак нелогично да е между тях, но за всеки случай вмъквам малко инфо за бъдещата в-процес-на-обработка приятелка на Кипей Токунага Кокоро. Самото й име – както забелязва се от километри, дори и без да сте навътре с японския език – означава „сърце“ (е, и около 50 други неща).

aishiteruze2-5 В началото на мангата тя е доста мълчалива и избягва чуждата компания . Но постепенно момичето става близка приятелка на Юзую, защото и двете са загубили своите майки, и тази обща болка прави тяхната връзка изключително силна. За разлика на Юзую, майката на Кокоро умира, когато тя е все още дете, и това я кара да се затвори в себе си и да се дистанцира от останалия свят. Благодарение на Кипей и Юзую тя успява да се загърби от мъчителния спомен и малко след това дори се мести да живее с тях. Въпреки идиотщината на момчето и постоянната му заетост с Юзую, Кокоро се влюбва в него и му остава предана въпреки репутацията му на женкар.soeuretteox8 

Катакура Рейко е по-голямата сестра на Кипей. Те я привидно безгрижна и просто обожава да дразни Кипей, влагайки от онази така типична криворазбрана сестринска любов. Към това добавяме страхът й от буболечки, известна доза загриженост и перфектния й външен вид , и на практика получаваме нейният колоритен образ. Но забравих последния щрих – голямата сестра крие своето голямо нещастие . Какво е то ще разберете като отворите мангата. Личната драма на най-готината мацка я забулвам в мистерия, защото просто трябва да се прочете.

 Нещо като финал :

Copy of aishiteruze_baby_cover_03Aishiteruze Baby не е най-доброто шоуджо, но няма и претенциите да бъде такова. Това, което го отличава от останалите шоуджота е балансът между добрите стари клишета и малко по-сериозните теми. Към любовните трепети са добавени опит за самоубийство, опит за убийство, стерилитет, бременност, психически тормоз от страна на съученици, родителска небрежност и някои други не чак толкова „розови“ случки , които до голяма степен възспират мангата да се превърне в поредното лигаво и сълзливо шоуджо. От друга страна мангата е достатъчно сладка и без време те кара да се усмихваш, защото героите наистина са много близо до това, което сме самите ние. Пък и с този нов член на семейството конфузните ситуации са на лице .  

Маки Йоко се е постарала да създаде една реалистична манга, без да довежда нещата до крайност.  Мангата носи доста симпатични, макар и лекинко клиширани послания и зарежда с много оптимизъм и положителни емоции. Така че ако имате малко време за убиване и не знаете какво да хубаво прочетете – тази манга е просто задължителна !

Written by shielshi

август 12, 2009 at 00:33

Nana – щастливото число седем

leave a comment »

NANA_vol1

Име Nana

Автор/и Yazawa Ai
Тип манга

Издател Shueisha

Демографски жанр джосей
Жанрове романс , драма , музика
Списание Cookie

Първоначално издаване 2000 – и до днес

Излезли томове/глави 21

Преведени томове/глави 17
Лицензирана да
Лицензирана от Viz Media

Аниме TV – Nana / започва от 2 том 1глава и завършва до 12 том 42 глава/ ; 47 епизода
Live Action Nana (2005) ; Nana 2 (2006)

Продължения/друго *Лицензираната версия на мангата е преведена до 17том , но в интернет естествено я има преведена до 84та глава (20том).*В момента мангата е в хиатус , поради здравословни проблеми на мангаката и се смята , че ще продължи поне няколко месеца.

В началото бе шоуджото:

За Нана е малко трудно да се говори – тя тряба да се изчете и усети, за това ще се опитам, без много разкриване на сюжета, да я опиша. Тя определено не е манга за хора, които искат да четат „три дни яли, пили и се веселили и заживели щастливо“. Някой от ситуациите в нея могат да ни се случат всеки ден и точно това прави феновете и толкова много – едно е да четеш за някаква приказна страна, друго – за неща, които са близки до нас.

Не вярвам да има някой, който да чете шоуджо и да е пропуснал Язава Ай. Преди Нана са анимирани Paradise Kiss, Gokinjo Monogatari и Tenshi Nanka ja Nai, като и трите са кратки манги – съответно по 5, 7 и 8 тома. Също така Язава Ай е правила и дизайна на героите от Princess Ai. Но така или иначе Нана си остава най-мащабната й манга до сега – и като обем, и като екранизации, и като фен база. Да не говорим, че с всеки изминал том артът и историята й стават все по-добри.

Като споменах история…

Сюжет:

Подобно на другите си манги, и в Нана, Язава Ай разчита на романса и драмта – още в първите томове някой глави се четат през сълзи. Началото на историята е базирана на чист късмет: две момичета с еднакво име се срещат във влака за Токио. По-късната им среща отново е чист шанс, защото харесват една и съща квартира и в крайна сметка заживяват заедно. Това не се случва всеки ден, нали? Те са главните героини и историята се върти около тях. И двете се казват Нана и са на 20 години. Но приликата между тях си остава само това – различни са като деня и нощта. Характерът и мечтите им са различни: докато едната е агресивна, затворена в себе си и търси слава и признание, другата е лигава и сладка и просто иска любов и щастие. Ето малко повече за тях:

Героите:dyn003_original_300_443_pjpeg_2537066_bd8cdb781bcfadc7ad5bf078afbb4f94

Осаки Нана:

Тази Нана е чернокоса, слуша пънк, любимата й група е Секс Пистолс и мечтае да пробие с бандата си Бласт. Затова и отива в Токио. Не обича много да говори за себе си, което е едно от първите неща, които другата Нана забелязва в нея. Всъщност макар да се държи твърдо и понякога агресивно, Нана се грижи много за приятелите си, дори и понякога има силно чувство за собственост към тях и ги ревнува. Аз го намирам за нормално – губила е и не е притежавала много неща през живота си, за да остави тези, които обича. Няма да разказвам историята й, за да не разкрия важни части от сюжета на мангата.

hachiКоматсу Нана:

Това е сладката, мила, добродушна и малко лигава Нана. Тя израства адски много по време на мангата – от егоистично момиче се превръща в наистина пораснала и мислеща жена. Има навика да се влюбва от пръв поглед, което й носи доста тревоги в началото на мангата. Другата Нана и дава прякора Хачи, защото е лоялна като кучето Хачико. Още повече Хачи означава 8 на японски, а Нана – 7.

Бласт (групата на Нана):

Няма да кажа много за тях , за да не спойлна нещо.

Ясу – барабанист и лидер на Бласт. Любимата му марка цигари е Black Stones, от където идва и името на групата. Винаги помага на Нана и донякъде действа като неин по-голям брат.

Нобу – наивният и чаровен китарист. За разлика от всички останали в групата, той не пуши. Има много детско мислене, но пък и заради това е толкова сладък.

Шин – бишито-басист. На 15г е, но пък е тоооолкова бишонен. В Бласт е на мястото на Рен. С Хачи имат много готина майка-син връзка, защото тя е единствената която е мила с него, без да очаква нещо в замяна. (Дори по-нататък в мангата я нарича „мамо“.)

Рен – бивш басист на Бласт, който ги напуска заради Трапнест. Той е и първата любов на Осаки Нана.

c001

От ляво на дясно: Шин, Ясу, Нана и Нобу.

За Nana като цяло:

Не познавам човек, който да е чел Нана и да не я харесва. Историята наистина е увличаща, артът е приятен и има много, ама много бишита, за да си плакне човек очите. Язава Ай понякога малко прекалява с драмата и трагедията, даже последните чаптъри, които излязаха, ако не ми ги бяха спойлнали, сигурно щях да рева с часове. Толкова много неща се случват, че няма смисъл да се мисли за край, защото сигурно мангаката ще ни поднесе най-малко очакваното. Наистина си заслужава да се прочете и следи – никъде няма застой, винаги се случва нещо. Понякога има flash forward-и, които показват героите след години и са винаги те карат да се чудиш, какво ще стане по-нататък в мангата. Мисля че повече няма какво да се каже, а трябва да се прочете – заслужава си.

Written by nimeria

август 10, 2009 at 18:41

Публикувано в Джоусей, Ongoing заглавия

Tagged with

Сейнен – когато мангата стане наистина сериозна

with one comment

poster99020549

Откъде да започна? Сейнен е интересна думичка в японския, която, пльосната ей така, на кирилица или дори на ромаджи ни залъгва много хитро. Най-популярното определение за сейнен в едно изречение е – манга за мъже от 18 до 30 години.

Естествено, както в повечето случаи, това определение не ни върши никаква работа… затова първо ще ви измъча с малко етимология.

Произход на термина

В японския всъщност има две думи, които се четат сейнен. Не, чакайте. В японския сигурно има 10 думи, които се четат сейнен, но нека ги оставим тях и обърнем внимание на тези две.

青年 – означава млад мъж, букв. „някой в зелена възраст“. Всъщност първото канджи, 青 се чете и ао, сиреч син. Но в японския син и зелен често са заменяеми, като това канджи се използва и за листата на дърветата, и за светлината на светофара. Второто канджи, 年, означава възраст, година.

Това „сейнен“ в момента се използва най-често и не предполагам порнография.

Обаче…

成年 – имаме друг сейнен. Вторият знак е същият, но първият, макар пак да се чете сей, има доста различно значение. Означава „завършен“ и грубия превод е „възрастен човек“, това, което англичаните наричат adult. Виж, това вече е начин деликатно да кажеш „порно“. Манга за „възрастни“.

От там се получава и това объркване. Второто сейнен съвсем определено си е евфемизъм за порно. Първото обаче означава просто манга, предвидена и демографски насочена към мъже във възраст от 18 до 30 години.

Определение

Добре, стига глупости. Нека дадем сериозно определение за сейнен. Няма да е кратко, няма как.

Сейнен е демографски жанр в мангата, с който се назовават заглавия, предвидени да бъдат за публика във възрастовия диапазон над 18 до 30 и повече години.

bitter-v

Сейнен може да съдържа в себе си както типичните за шоунен битки и екшън, така и типичното за шоуджо развитие на персонажите и наблягане на историята. Сейнен се откроява сред тях обаче със силна доза реализъм, като понякога това води до сцени на насилие и сексуален контакт, неподходящи за деца.

Ура, имаме определение… а сега…

Характеристики

Както вече споменахме, сейнен прилича и на шоуджо, и на шоунен. Естествено, трябва да си от Татуин, за да го сбъркаш с шоуджо, както смятат, че е възможно в Anime news Network. Границата с шоунен обаче е по-тънка и често се определя от това в кое списание се сериализира мангата.

Най-лесно се вижда разликата при липсата на фуригана – помощни знаци за децата, които се поставят умалени до канджитата, за да ги разчитат. В сейнен списанията такова нещо няма – като си минал 18 би трябвало да се оправяш. Друго черта за сейнен списанието е Young в името му, ако и това да не върши работа винаги.

Видове

Сега, сейнен е широко название. Затова се опитах да направя някакво групиране на видовете сейнен….

Биткаджийски сейнен

Това е близко до биткаджийския шоунен. Обаче има в пъти повече насилие, кръв и доста често – секс. Освен това героите са по-дълбоки и по-реалистични. Комедиятаclaymorefj8 общо взето не присъства много-много, макар че може и да има майтапи (като например във Вагабонд и Айки). Примери са Berserk, Bastard!, Blade of the Immortal, Claymore, Vagabond, Aiki.

Романтичен сейнен

Може да бъде два типа – сейнен, подобен на харемните шоунен манги, в който има много мацки и един главен герой, но за разлика от обикновени манги има много повече разголване и реализъм, пример за това е Секирей. Вторият тип е тежка и дълбока драма без сладникавостта на шоуджо, в която романса често не завършва точно с хепи енд. Bitter Virgin например, по отношение на първоначалния си подход и своя арт е шоуджо, но като добавиш изнасилване, berserkтийнейджърска бременност и педофилия, бързо се превръща в нещо друго.

Култов сейнен

Това са всички детективски манги и фантастики със странен сюжет. Характерното е повече насилие, отново, и по-засукана история и развиване на персонажите. Примери са Lupin III, Ghost in the Shell, Shin Angyo Onshi, Battle Royale, Neon Genesis Evagelion.

Исторически сейнен

Всяка историческа манга с повече реализъм. Lone wolf and cub, Vagabond, Samurai Executioner.lonewolf

И няколко последни думи

Сейнен е манга за възрастни. Естествено, това не значи, че много деца не четат сейнен. Сейнен може да има много разнообразие – варира от момичешки на вид манги с някаква бруталност, приятни романси, които се превръщат в тежка драма, екшъни с много кръв и много хвърчащи вътрешности. Но най-хубавото е усещането за реализъм, за нещо по-близко до нашия свят.

ПП: И, за бога, не лъскайте на секс сцените в Айки.

Written by nem13

юли 20, 2009 at 10:51